Най-приятната част от работата над един проект е представянето му пред публиката. Българският културен център “Елисавета Багряна”- Лимасол” съвместно със Съюза на българите в Кипър се заинтересуваха от нашите неразказани истории и ни поканиха да ги представим на 28 и 29 март 2026 г.
Българската общност в Кипър е най-голямата в Европейкия съюз като процент спрямо броя на местното население. Затова и там има толкова много училища. За два дни успяхме да посетим две от тях – БНУ „Никола Вапцаров“ в Никозия и Българското училище в Пафос. Присъстваха както ученици, така и преподаватели и родители. Но все пак по-възрастните имат по-оформена представа за българската история и култура. При децата, които все още се обучават, при това в една чуждоезична среда, срещата с различен поглед и интерпретация на събитията, беше твърде рисков. Затова за нас беше особено интересно да се срещнем със съвсем млада публика и да установим, че филмите ни могат да провокират размисъл и да повдигнат различни въпроси у тях.
Децата разпитваха за подробности около сюжетите и историите. Но това беше също повод да разберат нещо по-подробно и за документалното кино като занаят и необходими умения. Вълнуваше ги също така и чисто човешкият аспект за комуникацията между авторите на филмите и техните герои – проблем, който обикновено възниква много по-късно при натрупване на професионален опит.
Радваме се, че успяхме да видим толкова спонтанна и искрена реакция на филмите, над които сме работили толкова месеци. Беше много приятно и неочаквано да се срещнем с тази жива и откликваща публика!
